Румен Христов е зам.-председател на СДС. Роден е през 1955 г. Борово, Русенско, доктор е по икономика-агромаркетинг. Бил зам.-министър на земеделието в кабинета на Филип Димитров, а в служебните правителства на Ренета Инджова и Стефан Софиянски оглавява министерството. Работил е като съветник на президента д-р Желю Желев, както и главен секретар на президента Петър Стоянов. Христов е женен, с една дъщеря
Интервю на Румяна Стефанова, в-к Ретро
- Много хора са изненадани от избора на СДС - ие, а не Надежда Нейнски, да бъдете кандидат-президент. Какво се случи, за да стигне тя до репликата „уговорен мач”?
- Мисля, че присъствието на г-жа Нейнски в европейския парламент е изключително ползотворно, както за СДС, така и за България. Вероятно това я поставя в светлината на прожекторите и създава усещане за кампания. Реално номинациите започнаха да се обсъждат след проведен Национален съвет през декември. Съзнателно НИС на СДС избягваше публично говорене по темата, за да не се спекулира с различни имена. Да, г-жа Нейнски беше сред разглежданите кандидатури, но Националния съвет на СДС избра друг подход към тези избори. Убеден съм, че съвместно с нея ще работим за успех на предстоящия вот и обединение на демократично мислещите хора.
- Преди да излезете на полето на голямата битка, трябва да се класирате на вътрешнопартийната писта. Какъв ще бъде Светослав Малинов – опонент или конкурент?
- Г-н Малинов е мой конкурент само за изборите в рамките на Синята коалиция. Основната цел е на същинските избори в края на годината Синята коалиция да предостави истинска алтернатива на лошото управление, което се превръща в практика през последните 10-12 години. Истински опонент естествено ще бъде представителят на БСП, а основният ни конкурент - ГЕРБ. Очаквам състезание на идеи и личности, които да мотивират дясно мислещите граждани и да дадат аргументи за развитието на дейността и функциите на държавния глава.
- Защо ви набедиха за подводница на ДПС и човек на Христо Бисеров?
- Аз, както и всички стари седесари, познавам г–н Бисеров като главен секретар на СДС. За разлика от много кресливи негови противници понастоящем не съм получавал подкрепа или назначение нито в партията, нито в изпълнителната власт, нито в листите за народни представители. Не поддържам връзка с него. Колкото до ДПС, то мога да заява, че това е една стабилно стояща самостоятелна партия, която си има собствен път, както и СДС - в която членувам, си има свой път и визия за управлението на България. Това е класически черен пиар, най-малко защото аз вече съм давал изчерпателни отговори на тези въпроси. Смятате ли, че ако не бях сериозен кандидат някой щеше да се занимава с моята скромна личност?
- Вече сте получили подкрепа от Стефан Софиянски, предстоят ви разговори и с Евгени Бакърджиев – все, както се казва, „кръвни врагове” на Костов. Това няма ли в един момент да стане ябълка на раздора с ДСБ?
- Днес правим опит за събиране парче по парче на старата десница. Познавам всички лидери на десните формации и с всички съм в добри взаимоотношения. Надявам се моята кандидатура да ги обедини, още повече че сега не предстоят парламентарни избори и няма да има спорове за редене на листи.
- Впрочем подписано ли е вече споразумението, за което толкова настояват от ДСБ и с какво ви обвързва то?
- Споразумението се изработва от преговорните екипи, но все още не е завършено.
- Казахте също, че битката за президент е „лидерска битка” и най-големият ви опонент ще бъде БСП, а най-големият конкурент ГЕРБ. Какво обаче ще се случи на „бойното поле”, ако избраникът на ГЕРБ е Волен Сидеров?
- Битката за най-високия пост в държавата е наистина лидерска и аз очаквам партиите и коалициите на предстоящите избори да участват с най-достойните си представители, ако по една или друга причина техните лидери не могат да участват. Ако избраникът на ГЕРБ е Волен Сидеров, аз ще имам двама опонента.
- Дълги години сте работили в президентската администрация – и при д-р Желю Желев, и при Петър Стоянов. Смятате ли, че държавният глава има достатъчно лостове, за да бъде ключова фигура?
- Президентът се избира пряко и това му дава една изключителна легитимност. На второ място с авторитета, който има самата институция „Президент”, и при умелото му използване може да се постигне много за България и българските граждани. Аз виждам своята цел, призвание, а ако искате и мисия, да осигуря на България не само формалното членство в Европа, а реално такова, което ще спомогне да не сме на последно място по доходи. Президентът няма преки правомощия в икономиката, но икономиката е част от националната сигурност. Недопустимо е светът да излиза от криза, икономиките в Европа да бележат ръст, гражданите на старите страни членки на Евросъюза да се радват на увеличени доходи, а ние да затъваме все по-дълбоко. Президентът трябва да работи с всяко българско правителство. Функцията му е надпартийна и отговорността, която носи е към българските граждани, а не към партии и политици. Убеден съм, че президентът трябва да полага огромна част от усилията си за привличане на инвестиции и благоприятстване на условията за развитие на икономическата среда. Аз искам българите да живеят по европейски. Искам българските пенсионери да имат достойни пенсии за своя труд, а това може да се постигне с работеща икономика.
- Като върховен главнокомандващ на армията не смятате ли, че президент и министър на отбраната са в разнобой? Всъщност доколко президентът може да се меси в работата на министъра?
- Като върховен главнокомандващ на армията президентът трябва да отстоява интересите на националната сигурност, което предполага синхрон в работата с министъра на отбраната.
- Едно от правомощията на президента е да поиска от парламента промяна на конституцията. Обмисляли ли сте такава промяна и в каква част на конституцията?
- Ще започна дебат за промяна на конституцията, която решително да подобри работата на съдебната система, за която търпим критики. Тя трябва да стане по-ефектна и по-справедлива.
- В СДС сте от 1990 г., но малко хора ви свързват с първите седесари. Разкажете накратко за началото.
- Началото започна в далечната 1988 г., когато като редовен аспирант заедно с неколцина колеги, повлияни от перестройката на Горбачов, решихме да се опълчим срещу партийно определената от БКП за изборите в район „Студентски” кметица. През декември 1989 г. започнахме неформални сбирки, а в началото на 1990 г.
основахме СДС в община „Студентска”, като аз бях представител на БЗНС „Никола Петков”. По това време бях редовен аспирант (докторант) и живеех в студентско общежитие бл. 58 на Студентски град, където останах до 1994 г. Живях, заедно с колегите в студентско общежитие като заместник-министър, първи заместник-министъри и министър. Всяка сутрин беше голям цирк за всички, които гледаха как идва мерцедеса на НСО да ме вземе от блокчето. От тези години са едни от най-добрите ми спомени, защото тогава се ожених и се роди дъщеря ми. Първият месец тя спеше в един куфар сложен върху четири стола. Не защото бях чак толкова беден, все пак работех и като таксиметров шофьор, а просто защото нямаше детски креватчета. Днес креватчета има във всеки мебелен магазин, само където заради икономическите проблеми на младите хора няма достатъчно деца, които да спят в тях. Това трябва да се промени. Младите хора трябва да имат перспектива в България. Трябва да им осигурим условия на живот, които да не ги принуждават да напускат България.
